12 янв. 2012 г., 23:43

Безмълвен вик

2K 0 20

Далеч е пурпурният ален дъжд,

напред да гледам, не, не мога.

Ти бе мечтата, истинският мъж,

но в мен надига се тревога.

 

Че никога не ще те доближа,

плътта ти топла да почувствам.

Гордостта си леко да сниша,

да бъда твоя, да предчувствам...

 

Делят ни дни, години, векове.

От туй заболява ме душата,

крещи и вика с тез тихи редове,

донася скръб във тишината.

 

И ти не можеш да я чуеш днес,

страх я е дори да ти прошепне,

че ти си нейният красив подлец, 

без нежната ù устна да потрепне...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цуци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надявам се нещата ми да се подобрят, но не обещавам дори и на себе си
  • Г-н Никифоров, по какво се различава ИСТИНАТА от всичките други ЗАБЛУДИ?И кое или какво я определя като такава? Не че нещо...просто ми е интересно )
  • Цвети, Истината е винаги Една! Няма две истини.Няма моя и твоя.
    Другото е заблуда
  • Прав си, argonik, има много по-слаби произведения от това, но аз бих ли писала тук, ако не ми беше направило впечатление това стихотворение? Тук има хляб, затова изразих мнение, защото има смисъл, надявам се! (или не)

    Бих се радвала, Цвети да ме разбере, нищо повече!
  • Отдавна някой не ме е наричал дете, подейства ми добре :D Браво, че сте си направили труда да ми пишете мотивиращо (някак си ). Трогната съм. И разбира се, че ще споря. Всеки има своята истина и трябва да я отстоява
    г-н Никифоров, от 5 годишна не спирам да чета, явно трябва да стана книжен плъх, за да ми помогне четенето в моето писане Наскоро получих писмо от един друг господин, което съдържаше цяла лекция, как да подобря писането си. Аз не мисля, че ще стане умишлено, ако въобще стане. Мисля, че ще се получи от самосебе си, плавно, с течение на годините. Ако разбира се продължа да пиша. Целта ми не е да пиша перфектно и ефектно, а просто да превръщам гнева си към света в нещо не толкова ужасно

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...