Безмълвни
Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката, махнала за сбогом,
зад гърбицата на нощта
се скри.
Два призрака, забравени от времето,
безмълвни още там
стоят...
Прегърнати и втренчени,
с ръце, отчаяно преплетени -
сред прилива на восъчната
скръб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados