7 ago 2015, 8:05  

Безмълвни

1.2K 0 19

 

Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката, махнала за сбогом,
зад гърбицата на нощта
се скри.
Два призрака, забравени от времето,
безмълвни още там
стоят...
Прегърнати и втренчени,
с ръце, отчаяно преплетени -
сред прилива на восъчната
скръб.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Електра! Писал съм го по действителен случай. Не е никак трудно да опишеш нещо преживяно, следвайки емоцията си. Приятна вечер!
  • Толкова е истинско, образно, горчиво....Невероятно въздействащо! Почувствах самота, тъга, безнадеждност, празнота.... Много ми хареса! Прекрасен стих!
  • Прегърнати и втренчени,
    с ръце отчаяно преплетени,
    сред прилива на восъчната
    скръб.
    споделям.
  • Силно и образно!!!
  • Раздяла, тъга... и внушение, че любовта остава в сърцата...
    Оценявам краткостта като постижение.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...