7.08.2015 г., 8:05  

Безмълвни

1.2K 0 19

 

Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката, махнала за сбогом,
зад гърбицата на нощта
се скри.
Два призрака, забравени от времето,
безмълвни още там
стоят...
Прегърнати и втренчени,
с ръце, отчаяно преплетени -
сред прилива на восъчната
скръб.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Електра! Писал съм го по действителен случай. Не е никак трудно да опишеш нещо преживяно, следвайки емоцията си. Приятна вечер!
  • Толкова е истинско, образно, горчиво....Невероятно въздействащо! Почувствах самота, тъга, безнадеждност, празнота.... Много ми хареса! Прекрасен стих!
  • Прегърнати и втренчени,
    с ръце отчаяно преплетени,
    сред прилива на восъчната
    скръб.
    споделям.
  • Силно и образно!!!
  • Раздяла, тъга... и внушение, че любовта остава в сърцата...
    Оценявам краткостта като постижение.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...