Aug 7, 2015, 8:05 AM  

Безмълвни

  Poetry » Love
1.2K 0 19

 

Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката, махнала за сбогом,
зад гърбицата на нощта
се скри.
Два призрака, забравени от времето,
безмълвни още там
стоят...
Прегърнати и втренчени,
с ръце, отчаяно преплетени -
сред прилива на восъчната
скръб.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Електра! Писал съм го по действителен случай. Не е никак трудно да опишеш нещо преживяно, следвайки емоцията си. Приятна вечер!
  • Толкова е истинско, образно, горчиво....Невероятно въздействащо! Почувствах самота, тъга, безнадеждност, празнота.... Много ми хареса! Прекрасен стих!
  • Прегърнати и втренчени,
    с ръце отчаяно преплетени,
    сред прилива на восъчната
    скръб.
    споделям.
  • Силно и образно!!!
  • Раздяла, тъга... и внушение, че любовта остава в сърцата...
    Оценявам краткостта като постижение.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...