Тя знаеше, че е безцветна,

непредизвикваща у никой страст,

освен всичко, сякаш бе  безплътна

и крещяща, но без глас.

Озлобена, отчаяна, тъмна,

тя е кипяща неосъзната жена,

а мрачната ù тиха твърдост

затваря поредната бяла врата.

Какъв си ти?

Свенлив? Безчувствен?

Или просто си глупак? -

Завеща ù само болка и много досада.

Мрежа от формули и няма решения,

мъчно понася това,

в стени от незнания блъска се яростно,

както винаги, отново сама.

На стола във ъгъла

стои там излъгана

и с болка ругае света.

Дали ще обича?

Дали ще отрича?

Ще изгрее ли тази звезда?

Макар и обидена,

от думи  замаяна,

вдига отново глава,

напред продължава,

без бой не се дава -

напук на таз самота...