Mar 24, 2008, 10:27 AM

Безмълвно

  Poetry » Love
1.1K 0 1

 

Тя знаеше, че е безцветна,

непредизвикваща у никой страст,

освен всичко, сякаш бе  безплътна

и крещяща, но без глас.

 

Озлобена, отчаяна, тъмна,

тя е кипяща неосъзната жена,

а мрачната ù тиха твърдост

затваря поредната бяла врата.

Какъв си ти?

Свенлив? Безчувствен?

Или просто си глупак? -

Завеща ù само болка и много досада.

 

Мрежа от формули и няма решения,

мъчно понася това,

в стени от незнания блъска се яростно,

както винаги, отново сама.

На стола във ъгъла

стои там излъгана

и с болка ругае света.

Дали ще обича?

Дали ще отрича?

Ще изгрее ли тази звезда?

Макар и обидена,

от думи  замаяна,

вдига отново глава,

напред продължава,

без бой не се дава -

напук на таз самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...