Безмълвност
Докосвам тихото мълчание
на празното легло до себе си...
Усещам ледено безмълвие,
ковано в огнената нощ.
Ти спиш до мен,
а сякаш пусто е
леглото, стаята, квартирата...
Цигарен дим,
като разкъсан облак,
виси под лампата.
Горещо е леглото,
а пък студен е въздухът.
Контрастът бавно си пробива път
в мъглата зад очите ми.
Тялото лежи отпуснато
и стине след добра експлоатация...
Душата плаче,
а сърцето стене,
обидени, нечути и забравени...
И празно е сега
леглото, стаята, квартирата
и тялото
безмълвни са...
на празното легло до себе си...
Усещам ледено безмълвие,
ковано в огнената нощ.
Ти спиш до мен,
а сякаш пусто е
леглото, стаята, квартирата...
Цигарен дим,
като разкъсан облак,
виси под лампата.
Горещо е леглото,
а пък студен е въздухът.
Контрастът бавно си пробива път
в мъглата зад очите ми.
Тялото лежи отпуснато
и стине след добра експлоатация...
Душата плаче,
а сърцето стене,
обидени, нечути и забравени...
И празно е сега
леглото, стаята, квартирата
и тялото
безмълвни са...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дениз Todos los derechos reservados
