deniz (Дениз)
11 1
16.12.2008 г., 13:11 ч.

Безмълвност 

  Поезия » Друга
595 0 3
Докосвам тихото мълчание
на празното легло до себе си...
Усещам ледено безмълвие,
ковано в огнената нощ.
Ти спиш до мен,
а сякаш пусто е
леглото, стаята, квартирата...
Цигарен дим,
като разкъсан облак,
виси под лампата.
Горещо е леглото,
а пък студен е въздухът.
Контрастът бавно си пробива път
в мъглата зад очите ми.
Тялото лежи отпуснато
и стине след добра експлоатация...
Душата плаче,
а сърцето стене,
обидени, нечути и забравени...
И празно е сега
леглото, стаята, квартирата
и тялото
безмълвни са...

© Дениз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??