Безмълвност

Dec 16, 2008, 1:11 PM

Poetry » Other

559 0 3

Докосвам тихото мълчание
на празното легло до себе си...
Усещам ледено безмълвие,
ковано в огнената нощ.
Ти спиш до мен,
а сякаш пусто е
леглото, стаята, квартирата...
Цигарен дим,
като разкъсан облак,
виси под лампата.
Горещо е леглото,
а пък студен е въздухът.
Контрастът бавно си пробива път
в мъглата зад очите ми.
Тялото лежи отпуснато
и стине след добра експлоатация...
Душата плаче,
а сърцето стене,
обидени, нечути и забравени...
И празно е сега
леглото, стаята, квартирата
и тялото
безмълвни са...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Anita765 (Ани Монева)

2008-12-16T20:16:07+02:00

Хареса ми.
"и стине след добра експлоатация...", само опитай да замениш това с нещо друго или просто го махни. Мисля, че ще стане по-добре.
doreto66 (Дора Павлова)

2008-12-16T13:59:40+02:00

Това - да!
Поздрави!
Победител (Васил Георгиев)

2008-12-16T13:54:50+02:00

Силно описание на чувствата! Поздрав за стиха!