16 abr 2008, 9:59

Безнадеждна любов

2K 0 2

БЕЗНАДЕЖДНА ЛЮБОВ                                                                                                      Живеех за твойта обич свята, 

мечтаех за любов и топлота, 

исках да се чувствам пак желана,    

в прегръдките ти потънала в забрава. 

Обичах силно и пред теб не криех, 

че ти си всичко на света за мен, 

но нашата любов си беше безнадеждна,

и както казваше, обречена и невъзможна.

Но аз дори и унизена и сломена, 

се молех да те имам още миг до мен,

щом в мислите си виждах те с друга,

в душата ми бушуваше стихия, 

усещах как нож сърцето ми пронизва,  

заговореше ли за належащата раздяла.

Разбрах, че трябва първа аз да тръгна,

да можеш любовта в живота да потърсиш,

че бях за тебе само пропиляно време,

съжаляваш ли, че срещна те с мен съдбата?

Свободен си и с нищо ти не си ми длъжен,

но безразличието в твоите очи ме плаши,

нима през всичките години не заслужих

да бъда свиден спомен в твоите мисли

и там навътре, в сърцето си да скриеш

най-красивите ни изживяни мигове.

Не искам със ненавист да ме гледаш

и думите ти рани в душата да отварят,

не ме вини, че не намерих смелост

да се изправя с теб пред хорските очи,

аз слаба съм и не бих го преживяла,

макар да знам, че болката в сърцето

по-силна е от всички думи и сплетни.

Но вече твърде късно е за любовта ни

и няма как да върнем времето назад,

но моля се и се надявам, в живота да намерим

любов и щастие, макар далеч един от друг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Самотница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...