Безгласни птици в лепкава тъма
прелитат над очите празни...
Стрелват се и в миг изгарят
над глухи, пусти небеса...
Вятър рими си реди,
говори си с реки безводни...
Дъждът, нагоре почнал да вали,
следи оставя по облаци дъждовни...
И слънцето е спряло да изгрява...
Стои и чака тишината да отмине...
Лъч по лъч в торба от тъмнина събира
и не дава ни капка блясък да премине... ...