Jun 1, 2010, 11:57 AM

Безнадеждни...

  Poetry » Other
877 0 1

Безгласни птици в лепкава тъма

прелитат над очите празни...

Стрелват се и в миг изгарят

над глухи, пусти небеса...

 

Вятър рими си реди,

говори си с реки безводни...

Дъждът, нагоре почнал да вали,

следи оставя по облаци дъждовни...

 

И слънцето е спряло да изгрява...

Стои и чака тишината да отмине...

Лъч по лъч в торба от тъмнина събира

и не дава ни капка блясък да премине...

 

Безбрежни планини от сенки

надвисват над пътеката безкрайна...

А там бродят  - дребни, непотребни -

надеждите, от хората избягали...

 

Плахо, тихо... без да бързат,

крачат без да се обърнат,

за да преминат през спомена последен

за онези долу... дето нивга не разбират...

 

Не разбират, че сами са се обрекли

на тъмно слънце, черен бряг,

пусти облаци от прах

и... безнадеждност

 

Когато и последната надежда тръгне

по пътеката безкрайна,

ще е късно....

А вие долу си дерзайте...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Крумов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...