Jun 1, 2010, 11:57 AM

Безнадеждни...

  Poetry » Other
876 0 1

Безгласни птици в лепкава тъма

прелитат над очите празни...

Стрелват се и в миг изгарят

над глухи, пусти небеса...

 

Вятър рими си реди,

говори си с реки безводни...

Дъждът, нагоре почнал да вали,

следи оставя по облаци дъждовни...

 

И слънцето е спряло да изгрява...

Стои и чака тишината да отмине...

Лъч по лъч в торба от тъмнина събира

и не дава ни капка блясък да премине...

 

Безбрежни планини от сенки

надвисват над пътеката безкрайна...

А там бродят  - дребни, непотребни -

надеждите, от хората избягали...

 

Плахо, тихо... без да бързат,

крачат без да се обърнат,

за да преминат през спомена последен

за онези долу... дето нивга не разбират...

 

Не разбират, че сами са се обрекли

на тъмно слънце, черен бряг,

пусти облаци от прах

и... безнадеждност

 

Когато и последната надежда тръгне

по пътеката безкрайна,

ще е късно....

А вие долу си дерзайте...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Крумов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....