11 abr 2007, 20:29

Безнадеждно 

  Poesía
1192 0 11
 

Аз скитам срещу сенките на хората

под тежестта на хиляди години.

                Намери ме...

Подари ми вярата в небето.

Жаждата да те усетя

                ме разкъсва.

И после падам на земята,

                разпиляна,

                с разплетени коси,

                с ранена кожа...

Не мога.

        А и ти не можеш.

Аз скитам срещу сенките на хората.

Вървя към теб от хиляди години.

Навярно ми е пречела умората

да разбера, че с теб сме се разминали.


                                                        23.03.2006

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??