Безнадеждно

Поезия

1.4K 0 11

Аз скитам срещу сенките на хората

под тежестта на хиляди години.

Намери ме...

Подари ми вярата в небето.

Жаждата да те усетя

ме разкъсва.

И после падам на земята,

разпиляна,

с разплетени коси,

с ранена кожа...

Не мога.

А и ти не можеш.

Аз скитам срещу сенките на хората.

Вървя към теб от хиляди години.

Навярно ми е пречела умората

да разбера, че с теб сме се разминали.

23.03.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

Позволи ми да помълча тук няколко минути.

2011-01-13T15:22:07+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Нужен ни е някой, с който да изплуваме заедно от океана от хорска злоба и лицемерие,суета,алчност,коварство,подлост...

2009-10-27T08:19:54+02:00
robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-10-27T05:49:03+02:00
s7r (Валери Шуманов)

"Аз скитам срещу сенките на хората.
Вървя към теб от хиляди години.
Навярно ми е пречела умората
да разбера, че с теб сме се разминали."

...

2008-11-20T09:32:35+02:00
Na-aN (Милена)

Стилът ти ми харесва.
Пак ще се срещнете,умората е само състояние!

2007-05-10T10:19:54+03:00