Apr 11, 2007, 8:29 PM

Безнадеждно

  Poetry
1.4K 0 11
 

Аз скитам срещу сенките на хората

под тежестта на хиляди години.

                Намери ме...

Подари ми вярата в небето.

Жаждата да те усетя

                ме разкъсва.

И после падам на земята,

                разпиляна,

                с разплетени коси,

                с ранена кожа...

Не мога.

        А и ти не можеш.

Аз скитам срещу сенките на хората.

Вървя към теб от хиляди години.

Навярно ми е пречела умората

да разбера, че с теб сме се разминали.


                                                        23.03.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Позволи ми да помълча тук няколко минути.
  • Нужен ни е някой, с който да изплуваме заедно от океана от хорска злоба и лицемерие,суета,алчност,коварство,подлост...
  • !!!
  • "Аз скитам срещу сенките на хората.
    Вървя към теб от хиляди години.
    Навярно ми е пречела умората
    да разбера, че с теб сме се разминали."

    ...
  • Стилът ти ми харесва.
    Пак ще се срещнете,умората е само състояние!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...