Аз скитам срещу сенките на хората
под тежестта на хиляди години.
Намери ме...
Подари ми вярата в небето.
Жаждата да те усетя
ме разкъсва.
И после падам на земята,
разпиляна,
с разплетени коси,
с ранена кожа...
Не мога.
А и ти не можеш.
Аз скитам срещу сенките на хората.
Вървя към теб от хиляди години.
Навярно ми е пречела умората
да разбера, че с теб сме се разминали.
23.03.2006
© Елица Мавродинова Все права защищены