Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
20 abr 2018, 23:06

Безнадежност

  Poesía » Otra
911 5 15

Душата прогледна

стана ми кръст

кървят на него

несретни мечтите

съдба озлобена 

сочи ме с пръст

крещят гладни тълпите.

Ръцете протегнати

огън изгаря

стихията тръгна

от мен

гледам как лесно

основи поваля

на цял живот,

в злокобния ден.

В миражи от сън

спомени търся

в оазис пустинен

вода недопита

викам без глас

задавен се мъча

поваля ме буря

зла, страховита.

 

Април, 2018г

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Нина,устоим ли на психическия натиск значи не напразно сме дошли на този свят.Поздрав и на теб!
  • asizi (Nina Toshich)
    asizi (Nina Toshich)
    Поздрав за силния стих! Хората, когато се налага проявяваме невероятна издържливост - физическа и психическа и...прескачаме проблемите....
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Албена,Елица благодаря за хубавите отзиви по повод моя стих.Желая ви хубава неделна вечер!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Бурята е изпитание, в което човек проявява силата си...
    Приеми я като предизвикателство, Гавраиле!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    След бурята слънце огрява...Поздравления за този стих, пълен с драматизъм, Гавраиле!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0