Душата прогледна
стана ми кръст
кървят на него
несретни мечтите
съдба озлобена
сочи ме с пръст
крещят гладни тълпите.
Ръцете протегнати
огън изгаря
стихията тръгна
от мен
гледам как лесно
основи поваля
на цял живот,
в злокобния ден.
В миражи от сън
спомени търся
в оазис пустинен
вода недопита
викам без глас
задавен се мъча
поваля ме буря
зла, страховита.
Април, 2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
