Безнадежност
Душата прогледна
стана ми кръст
кървят на него
несретни мечтите
съдба озлобена
сочи ме с пръст
крещят гладни тълпите.
Ръцете протегнати
огън изгаря
стихията тръгна
от мен
гледам как лесно
основи поваля
на цял живот,
в злокобния ден.
В миражи от сън
спомени търся
в оазис пустинен
вода недопита
викам без глас
задавен се мъча
поваля ме буря
зла, страховита.
Април, 2018г
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
