Безнадежност
Душата прогледна
стана ми кръст
кървят на него
несретни мечтите
съдба озлобена
сочи ме с пръст
крещят гладни тълпите.
Ръцете протегнати
огън изгаря
стихията тръгна
от мен
гледам как лесно
основи поваля
на цял живот,
в злокобния ден.
В миражи от сън
спомени търся
в оазис пустинен
вода недопита
викам без глас
задавен се мъча
поваля ме буря
зла, страховита.
Април, 2018г
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
