14 dic 2006, 12:37

Безногата кралица

  Poesía
808 0 3
"Отекват ми стъпките в празните ходници,
течения призрачно вият...
Далече е утрото.В каменни бойници,
настръхнало вятърът свири..."
М. Милева


Студено е и тъжно в този замък,
злокобно вие вятърът на прага,
и мъртво е сърцето, като камък
обвит със скреж, пълзи унила влага
по ъглите, а бледната кралица
завинаги обречена да чака
несбъднатия порив на девица,
танцува грях в обятията на мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно! Много ми хареса! Поздрав!
  • Хубаво и тъжно!!!
  • Ами защото това стихотворение е реплика на цитираната творба.
    А е така, защото земята е за простолюдието и според "средновековния етикет - кралиците нямат нозе, защото...простосмъртният не бива да мисли, откъде започват краката на кралицата...Осквернително е.
    Заради това - нямат нозе..."

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...