14.12.2006 г., 12:37

Безногата кралица

805 0 3
"Отекват ми стъпките в празните ходници,
течения призрачно вият...
Далече е утрото.В каменни бойници,
настръхнало вятърът свири..."
М. Милева


Студено е и тъжно в този замък,
злокобно вие вятърът на прага,
и мъртво е сърцето, като камък
обвит със скреж, пълзи унила влага
по ъглите, а бледната кралица
завинаги обречена да чака
несбъднатия порив на девица,
танцува грях в обятията на мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно! Много ми хареса! Поздрав!
  • Хубаво и тъжно!!!
  • Ами защото това стихотворение е реплика на цитираната творба.
    А е така, защото земята е за простолюдието и според "средновековния етикет - кралиците нямат нозе, защото...простосмъртният не бива да мисли, откъде започват краката на кралицата...Осквернително е.
    Заради това - нямат нозе..."

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...