Dec 14, 2006, 12:37 PM

Безногата кралица

  Poetry
802 0 3
"Отекват ми стъпките в празните ходници,
течения призрачно вият...
Далече е утрото.В каменни бойници,
настръхнало вятърът свири..."
М. Милева


Студено е и тъжно в този замък,
злокобно вие вятърът на прага,
и мъртво е сърцето, като камък
обвит със скреж, пълзи унила влага
по ъглите, а бледната кралица
завинаги обречена да чака
несбъднатия порив на девица,
танцува грях в обятията на мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно! Много ми хареса! Поздрав!
  • Хубаво и тъжно!!!
  • Ами защото това стихотворение е реплика на цитираната творба.
    А е така, защото земята е за простолюдието и според "средновековния етикет - кралиците нямат нозе, защото...простосмъртният не бива да мисли, откъде започват краката на кралицата...Осквернително е.
    Заради това - нямат нозе..."

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...