Куче с рязната опашка
пак из улиците скита
и с походката юнашка
край оградите закрета.
Тука с камък го замерят,
там го погнат с пръчка
и бълхите го намират,
и го гони хрътка.
Ритнат го хлапета тука,
там го фрасне дядка,
кърлежи го смучат яко -
няма то и миг почивка.
Но до нашата врата отмора
сетило най-сетне то
и далеч от злите хора
пак само умира клето.
© Златко Тошков Todos los derechos reservados