Куче с рязната опашка
пак из улиците скита
и с походката юнашка
край оградите закрета.
Тука с камък го замерят,
там го погнат с пръчка
и бълхите го намират,
и го гони хрътка.
Ритнат го хлапета тука,
там го фрасне дядка,
кърлежи го смучат яко -
няма то и миг почивка.
Но до нашата врата отмора
сетило най-сетне то
и далеч от злите хора
пак само умира клето.
© Златко Тошков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
