Куче с рязната опашка
пак из улиците скита
и с походката юнашка
край оградите закрета.
Тука с камък го замерят,
там го погнат с пръчка
и бълхите го намират,
и го гони хрътка.
Ритнат го хлапета тука,
там го фрасне дядка,
кърлежи го смучат яко -
няма то и миг почивка.
Но до нашата врата отмора
сетило най-сетне то
и далеч от злите хора
пак само умира клето.
© Златко Тошков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
