19.05.2010 г., 23:38

Безопашатият скитник

842 0 4

Куче с рязната опашка

пак из улиците скита

и с походката юнашка

край оградите закрета.

 

Тука с камък го замерят,

там го погнат с пръчка

и бълхите го намират,

и го гони хрътка.

 

Ритнат го хлапета тука,

там го фрасне дядка,

кърлежи го смучат яко -

няма то и миг почивка.

 

Но до нашата врата отмора

сетило най-сетне то

и далеч от злите хора

пак само умира клето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...