10 dic 2022, 17:44

Безпощадно

  Poesía
385 1 0

Тайната всевечна скрита е във времето

Там е силата ѝ, търсена от век във век.

Да си млад, да си знаещ и силен...

С две думи, щастлив и преуспяващ човек.

 

Но търсейки невидяното, някой намери ли време

да бъде добър, да мечтае, да обича поне.

Да обгрижи всичко любимо надлежно

с мелодия дошла от душата, чрез безброй светове.

 

То времето е винаги скришно, безмълвно,

но лети и не спира, подгонило самата безкрайност.

Търсим го, но понякога не ни дава мира

да го хванем така, че да работи за всеки потайно.

 

И там сред секундните крачки пришпорено

на часовников зъл механизъм,

човекът живее в заблуда, че управлява го трайно,

а то безпощадно, през гънките на пространството се изнизва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...