23 dic 2009, 12:09

Безпощадно ІІІ

  Poesía
1.2K 0 4

След смеха, добротата и волята
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.

И си сложи усмивка ехидна.
Проклет да е онзи създател,
който в този свят долен изпрати
чувствителност зла, НЕЗАВИДНА.

С триста рани от бич по гърба,
синове на безумния гняв,
слагам аз непокорния нрав
в краката ти, хищна СЪДБА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "слагам аз непокорния нрав
    в краката ти, хищна СЪДБА."

    Браво!!!

    Поздравления!!!
  • Не съм планирала 4,но аз и 3 не бях планирала... :DDD Не знам,каквото дойде.
  • И да чакаме ли 4...Стиховете са прекрасни, но все пак, дано следващият да ми покаже, че... философите не винаги са тъжни :с
  • много силна трилогия.
    щеше ми се да ти цитирам велик български поет , но се отказах,всъщност ти знаеш...
    понякога не можеш да извлечеш от живота точно това , което би осмислило цялото ти съществуване , и сякаш всичко останало губи смисъл...а то всъщност е много ,ама наистина много е постигнатото и там нещо си някакво такова и всичко в душата се обръща ,а живота ти се смее от страни.и сякяш всичко вече е пратено на ..... и тук идва онзи момент да погледнеш философски и мъдро на нещата. да цениш всяко мъничко нещо,което имаш всеки мъничък миг от живота , защото той си е твой и ти го управляваш ,и се бориш с него , а както знаем "борбата е безмилостно жестока" или "и трябва да се бориш неуморно и трябва да си страшно упорит..."
    помисли над това "Аз плаках,че нямам пари за обувки ,докато не видях човек без крака да се смее..."
    помниш ли Ник Вуйчич , Петя
    Стихът като цяло е прекрасен ,както и предните два от трилогията
    описващ част от твоята същност ,от дълбините на твоята душа.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...