23 dic 2009, 12:09

Безпощадно ІІІ

  Poesía
1.2K 0 4

След смеха, добротата и волята
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.

И си сложи усмивка ехидна.
Проклет да е онзи създател,
който в този свят долен изпрати
чувствителност зла, НЕЗАВИДНА.

С триста рани от бич по гърба,
синове на безумния гняв,
слагам аз непокорния нрав
в краката ти, хищна СЪДБА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "слагам аз непокорния нрав
    в краката ти, хищна СЪДБА."

    Браво!!!

    Поздравления!!!
  • Не съм планирала 4,но аз и 3 не бях планирала... :DDD Не знам,каквото дойде.
  • И да чакаме ли 4...Стиховете са прекрасни, но все пак, дано следващият да ми покаже, че... философите не винаги са тъжни :с
  • много силна трилогия.
    щеше ми се да ти цитирам велик български поет , но се отказах,всъщност ти знаеш...
    понякога не можеш да извлечеш от живота точно това , което би осмислило цялото ти съществуване , и сякаш всичко останало губи смисъл...а то всъщност е много ,ама наистина много е постигнатото и там нещо си някакво такова и всичко в душата се обръща ,а живота ти се смее от страни.и сякяш всичко вече е пратено на ..... и тук идва онзи момент да погледнеш философски и мъдро на нещата. да цениш всяко мъничко нещо,което имаш всеки мъничък миг от живота , защото той си е твой и ти го управляваш ,и се бориш с него , а както знаем "борбата е безмилостно жестока" или "и трябва да се бориш неуморно и трябва да си страшно упорит..."
    помисли над това "Аз плаках,че нямам пари за обувки ,докато не видях човек без крака да се смее..."
    помниш ли Ник Вуйчич , Петя
    Стихът като цяло е прекрасен ,както и предните два от трилогията
    описващ част от твоята същност ,от дълбините на твоята душа.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...