Dec 23, 2009, 12:09 PM

Безпощадно ІІІ

  Poetry
1.2K 0 4

След смеха, добротата и волята
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.

И си сложи усмивка ехидна.
Проклет да е онзи създател,
който в този свят долен изпрати
чувствителност зла, НЕЗАВИДНА.

С триста рани от бич по гърба,
синове на безумния гняв,
слагам аз непокорния нрав
в краката ти, хищна СЪДБА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "слагам аз непокорния нрав
    в краката ти, хищна СЪДБА."

    Браво!!!

    Поздравления!!!
  • Не съм планирала 4,но аз и 3 не бях планирала... :DDD Не знам,каквото дойде.
  • И да чакаме ли 4...Стиховете са прекрасни, но все пак, дано следващият да ми покаже, че... философите не винаги са тъжни :с
  • много силна трилогия.
    щеше ми се да ти цитирам велик български поет , но се отказах,всъщност ти знаеш...
    понякога не можеш да извлечеш от живота точно това , което би осмислило цялото ти съществуване , и сякаш всичко останало губи смисъл...а то всъщност е много ,ама наистина много е постигнатото и там нещо си някакво такова и всичко в душата се обръща ,а живота ти се смее от страни.и сякяш всичко вече е пратено на ..... и тук идва онзи момент да погледнеш философски и мъдро на нещата. да цениш всяко мъничко нещо,което имаш всеки мъничък миг от живота , защото той си е твой и ти го управляваш ,и се бориш с него , а както знаем "борбата е безмилостно жестока" или "и трябва да се бориш неуморно и трябва да си страшно упорит..."
    помисли над това "Аз плаках,че нямам пари за обувки ,докато не видях човек без крака да се смее..."
    помниш ли Ник Вуйчич , Петя
    Стихът като цяло е прекрасен ,както и предните два от трилогията
    описващ част от твоята същност ,от дълбините на твоята душа.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...