23.12.2009 г., 12:09

Безпощадно ІІІ

1.2K 0 4

След смеха, добротата и волята
и болката в мен се пречупи.
Господарят на мрака откупи
една душа стенеща, МОЯТА.

И си сложи усмивка ехидна.
Проклет да е онзи създател,
който в този свят долен изпрати
чувствителност зла, НЕЗАВИДНА.

С триста рани от бич по гърба,
синове на безумния гняв,
слагам аз непокорния нрав
в краката ти, хищна СЪДБА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "слагам аз непокорния нрав
    в краката ти, хищна СЪДБА."

    Браво!!!

    Поздравления!!!
  • Не съм планирала 4,но аз и 3 не бях планирала... :DDD Не знам,каквото дойде.
  • И да чакаме ли 4...Стиховете са прекрасни, но все пак, дано следващият да ми покаже, че... философите не винаги са тъжни :с
  • много силна трилогия.
    щеше ми се да ти цитирам велик български поет , но се отказах,всъщност ти знаеш...
    понякога не можеш да извлечеш от живота точно това , което би осмислило цялото ти съществуване , и сякаш всичко останало губи смисъл...а то всъщност е много ,ама наистина много е постигнатото и там нещо си някакво такова и всичко в душата се обръща ,а живота ти се смее от страни.и сякяш всичко вече е пратено на ..... и тук идва онзи момент да погледнеш философски и мъдро на нещата. да цениш всяко мъничко нещо,което имаш всеки мъничък миг от живота , защото той си е твой и ти го управляваш ,и се бориш с него , а както знаем "борбата е безмилостно жестока" или "и трябва да се бориш неуморно и трябва да си страшно упорит..."
    помисли над това "Аз плаках,че нямам пари за обувки ,докато не видях човек без крака да се смее..."
    помниш ли Ник Вуйчич , Петя
    Стихът като цяло е прекрасен ,както и предните два от трилогията
    описващ част от твоята същност ,от дълбините на твоята душа.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...