15 jun 2012, 10:25

Безпътици 

  Poesía » Otra
660 0 0

Когато е толкова късно,

че чак става рано,

аз почвам да пиша

за това, което е било или идва.

 

Идея си нямам

как ще продължи

този епизод нов,

 но сякаш толкова познат.

 

Алкохолът в мен

ме кара да чувствам.

Моята краста е любов,

но несподелена!

 

Да се натискам,

а те да ме изстискват.

Да ме искат,

но да им увисвам.

 

Гледам някакъв филм

наужким с хубав край.

Сериалът покрай мен

е толкова магичен – няма край.

 

В момента случаят е критичен.

Нищо не е като в план.

Цикълът изглежда толкова трагичен.

Сам се хващам в капан.

 

Сюжетът е толкова стойностен,

но да беше измислен.

Ала не е! Етично многослойностен

и много нетактичен.

 

Геройте си идват и отиват -

красотата, безочливостта.

Студенина понякога намират

в лудостта и справедливостта.

© Дан Дан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??