Безпътици

Когато е толкова късно,

че чак става рано,

аз почвам да пиша

за това, което е било или идва.

Идея си нямам

как ще продължи

този епизод нов,

 но сякаш толкова познат.

Алкохолът в мен

ме кара да чувствам.

Моята краста е любов,

но несподелена!

Да се натискам,

а те да ме изстискват.

Да ме искат,

но да им увисвам.

Гледам някакъв филм

наужким с хубав край.

Сериалът покрай мен

е толкова магичен – няма край.

В момента случаят е критичен.

Нищо не е като в план.

Цикълът изглежда толкова трагичен.

Сам се хващам в капан.

Сюжетът е толкова стойностен,

но да беше измислен.

Ала не е! Етично многослойностен

и много нетактичен.

Геройте си идват и отиват -

красотата, безочливостта.

Студенина понякога намират

в лудостта и справедливостта.