15 июн. 2012 г., 10:25

Безпътици

1.1K 0 0

Когато е толкова късно,

че чак става рано,

аз почвам да пиша

за това, което е било или идва.

 

Идея си нямам

как ще продължи

този епизод нов,

 но сякаш толкова познат.

 

Алкохолът в мен

ме кара да чувствам.

Моята краста е любов,

но несподелена!

 

Да се натискам,

а те да ме изстискват.

Да ме искат,

но да им увисвам.

 

Гледам някакъв филм

наужким с хубав край.

Сериалът покрай мен

е толкова магичен – няма край.

 

В момента случаят е критичен.

Нищо не е като в план.

Цикълът изглежда толкова трагичен.

Сам се хващам в капан.

 

Сюжетът е толкова стойностен,

но да беше измислен.

Ала не е! Етично многослойностен

и много нетактичен.

 

Геройте си идват и отиват -

красотата, безочливостта.

Студенина понякога намират

в лудостта и справедливостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дан Дан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...