16 ene 2007, 22:17

безработна

  Poesía
887 0 2
Дните ми са толкова познати
близки в сърцето ми
и далечни в ума ми.
Навън вали дъждец спокойно
аз го чувствам кат балсам
сякаш иска да намокри
монотонните ми дни.

Без посока съм и днес
безполезна,огнетена
и ми идва да крещя -
искам работа,пари,
да се чувствам пак човек
уважаван в обществото,
без да чакам помощи мизерни
с празен джоб и без мечти...

Тъпкана и унизена
начумерена и нервна,
мисля си,че някой ден
ще успея да изплувам
с помощ нечия-добра душа.
Иска ми се някой мил човек
да протегне към мен ръка,
ще му бъда благодарна,
аз и моите деца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, който не го е преживял не знае нищо... И особено беса към онези много знайковци и "ВИП'ове"?! от телевизиите и вестниците...
  • Чудесна идея!!!
    Моят съвет и тук е за есе. Поздрави, Маргарита!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...