16 ene 2007, 22:17

безработна

  Poesía
886 0 2
Дните ми са толкова познати
близки в сърцето ми
и далечни в ума ми.
Навън вали дъждец спокойно
аз го чувствам кат балсам
сякаш иска да намокри
монотонните ми дни.

Без посока съм и днес
безполезна,огнетена
и ми идва да крещя -
искам работа,пари,
да се чувствам пак човек
уважаван в обществото,
без да чакам помощи мизерни
с празен джоб и без мечти...

Тъпкана и унизена
начумерена и нервна,
мисля си,че някой ден
ще успея да изплувам
с помощ нечия-добра душа.
Иска ми се някой мил човек
да протегне към мен ръка,
ще му бъда благодарна,
аз и моите деца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, който не го е преживял не знае нищо... И особено беса към онези много знайковци и "ВИП'ове"?! от телевизиите и вестниците...
  • Чудесна идея!!!
    Моят съвет и тук е за есе. Поздрави, Маргарита!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...