Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
16 янв. 2007 г., 22:17

безработна 

  Поэзия
665 0 2
Дните ми са толкова познати
близки в сърцето ми
и далечни в ума ми.
Навън вали дъждец спокойно
аз го чувствам кат балсам
сякаш иска да намокри
монотонните ми дни.

Без посока съм и днес
безполезна,огнетена
и ми идва да крещя -
искам работа,пари,
да се чувствам пак човек
уважаван в обществото,
без да чакам помощи мизерни
с празен джоб и без мечти...

Тъпкана и унизена
начумерена и нервна,
мисля си,че някой ден
ще успея да изплувам
с помощ нечия-добра душа.
Иска ми се някой мил човек
да протегне към мен ръка,
ще му бъда благодарна,
аз и моите деца.

© Маргарита Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, който не го е преживял не знае нищо... И особено беса към онези много знайковци и "ВИП'ове"?! от телевизиите и вестниците...
  • Чудесна идея!!!
    Моят съвет и тук е за есе. Поздрави, Маргарита!!!
Предложения
: ??:??