16 янв. 2007 г., 22:17

безработна

884 0 2
Дните ми са толкова познати
близки в сърцето ми
и далечни в ума ми.
Навън вали дъждец спокойно
аз го чувствам кат балсам
сякаш иска да намокри
монотонните ми дни.

Без посока съм и днес
безполезна,огнетена
и ми идва да крещя -
искам работа,пари,
да се чувствам пак човек
уважаван в обществото,
без да чакам помощи мизерни
с празен джоб и без мечти...

Тъпкана и унизена
начумерена и нервна,
мисля си,че някой ден
ще успея да изплувам
с помощ нечия-добра душа.
Иска ми се някой мил човек
да протегне към мен ръка,
ще му бъда благодарна,
аз и моите деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, който не го е преживял не знае нищо... И особено беса към онези много знайковци и "ВИП'ове"?! от телевизиите и вестниците...
  • Чудесна идея!!!
    Моят съвет и тук е за есе. Поздрави, Маргарита!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...