безработна

Jan 16, 2007, 10:17 PM

Poetry

720 0 2

Дните ми са толкова познати
близки в сърцето ми
и далечни в ума ми.
Навън вали дъждец спокойно
аз го чувствам кат балсам
сякаш иска да намокри
монотонните ми дни.

Без посока съм и днес
безполезна,огнетена
и ми идва да крещя -
искам работа,пари,
да се чувствам пак човек
уважаван в обществото,
без да чакам помощи мизерни
с празен джоб и без мечти...

Тъпкана и унизена
начумерена и нервна,
мисля си,че някой ден
ще успея да изплувам
с помощ нечия-добра душа.
Иска ми се някой мил човек
да протегне към мен ръка,
ще му бъда благодарна,
аз и моите деца.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bezzhichen (Безжичен)

2009-11-15T12:26:53+02:00

Е, който не го е преживял не знае нищо... И особено беса към онези много знайковци и "ВИП'ове"?! от телевизиите и вестниците...
Романтик (Христо Костов)

2007-01-17T10:25:10+02:00

Чудесна идея!!!
Моят съвет и тук е за есе. Поздрави, Маргарита!!!