8 ene 2012, 22:45

Безразличен

991 1 1

Ти видя моите сълзи,

отново изплакани за теб.

И стоеше отстрани -

мълчалив и студен.

 

Не посегна да ги спреш с ръка,

не каза нищо, за да ме утешиш.

Не те ли болеше да ме гледаш така -

от болка сломена, а ти безучастно да стоиш.

 

Но на теб ти е все едно

как се чувствам аз.

Да беше ме попитал защо -

тихо плача без глас.

 

Не остана ли в твоето сърце

искрица от любовта?

Капчица милост поне

или чувство за вина.

 

Ти вече не ме обичаш,

не ти пука за мен.

Сега си тъй безразличен,

а бях всичко за теб.

 

Да беше ме прегърнал поне -

тихо, макар без думи.

За тебе плачеше моето сърце,

а ти в миналото остави всичко помежду ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...