Jan 8, 2012, 10:45 PM

Безразличен

  Poetry » Love
993 1 1

Ти видя моите сълзи,

отново изплакани за теб.

И стоеше отстрани -

мълчалив и студен.

 

Не посегна да ги спреш с ръка,

не каза нищо, за да ме утешиш.

Не те ли болеше да ме гледаш така -

от болка сломена, а ти безучастно да стоиш.

 

Но на теб ти е все едно

как се чувствам аз.

Да беше ме попитал защо -

тихо плача без глас.

 

Не остана ли в твоето сърце

искрица от любовта?

Капчица милост поне

или чувство за вина.

 

Ти вече не ме обичаш,

не ти пука за мен.

Сега си тъй безразличен,

а бях всичко за теб.

 

Да беше ме прегърнал поне -

тихо, макар без думи.

За тебе плачеше моето сърце,

а ти в миналото остави всичко помежду ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...