8 янв. 2012 г., 22:45

Безразличен

995 1 1

Ти видя моите сълзи,

отново изплакани за теб.

И стоеше отстрани -

мълчалив и студен.

 

Не посегна да ги спреш с ръка,

не каза нищо, за да ме утешиш.

Не те ли болеше да ме гледаш така -

от болка сломена, а ти безучастно да стоиш.

 

Но на теб ти е все едно

как се чувствам аз.

Да беше ме попитал защо -

тихо плача без глас.

 

Не остана ли в твоето сърце

искрица от любовта?

Капчица милост поне

или чувство за вина.

 

Ти вече не ме обичаш,

не ти пука за мен.

Сега си тъй безразличен,

а бях всичко за теб.

 

Да беше ме прегърнал поне -

тихо, макар без думи.

За тебе плачеше моето сърце,

а ти в миналото остави всичко помежду ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...