Ти видя моите сълзи,
отново изплакани за теб.
И стоеше отстрани -
мълчалив и студен.
Не посегна да ги спреш с ръка,
не каза нищо, за да ме утешиш.
Не те ли болеше да ме гледаш така -
от болка сломена, а ти безучастно да стоиш.
Но на теб ти е все едно
как се чувствам аз.
Да беше ме попитал защо -
тихо плача без глас.
Не остана ли в твоето сърце
искрица от любовта?
Капчица милост поне
или чувство за вина.
Ти вече не ме обичаш,
не ти пука за мен.
Сега си тъй безразличен,
а бях всичко за теб.
Да беше ме прегърнал поне -
тихо, макар без думи.
За тебе плачеше моето сърце,
а ти в миналото остави всичко помежду ни.
© Катя Бобойчева Всички права запазени
Не си струва сълзите, но боли...
Поздрав!