12 mar 2009, 18:07

Безразличие

  Poesía
1.2K 0 4

 

       Безразличие

 

 

Тихо е... Студено...

А слънцето...

Отдавна то залезе!

Мрак обвил е небесата...

Исках същото да си е всичко,

Но не е... не...

Де да беше само...

Сега съм безразлична!

За какво да ме е грижа?!

Теб те няма!

Надеждата умря,

замести я отчаянието и ненавистта,

апатия обвила е моята душа...

А самотата... влезе през предната врата.

След куп разбити мечти,

след мрак сред светлина,

след сълза в пустошта,

не ме е грижа за деня...

Какво ще ям, къде ще спя...

Та нали отнеха ми любовта...

Отнеха ми теб, принце на нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сузи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...