Mar 12, 2009, 6:07 PM

Безразличие

  Poetry
1.2K 0 4

 

       Безразличие

 

 

Тихо е... Студено...

А слънцето...

Отдавна то залезе!

Мрак обвил е небесата...

Исках същото да си е всичко,

Но не е... не...

Де да беше само...

Сега съм безразлична!

За какво да ме е грижа?!

Теб те няма!

Надеждата умря,

замести я отчаянието и ненавистта,

апатия обвила е моята душа...

А самотата... влезе през предната врата.

След куп разбити мечти,

след мрак сред светлина,

след сълза в пустошта,

не ме е грижа за деня...

Какво ще ям, къде ще спя...

Та нали отнеха ми любовта...

Отнеха ми теб, принце на нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сузи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...