Безразличие
Безразличие
Тихо е... Студено...
А слънцето...
Отдавна то залезе!
Мрак обвил е небесата...
Исках същото да си е всичко,
Но не е... не...
Де да беше само...
Сега съм безразлична!
За какво да ме е грижа?!
Теб те няма!
Надеждата умря,
замести я отчаянието и ненавистта,
апатия обвила е моята душа...
А самотата... влезе през предната врата.
След куп разбити мечти,
след мрак сред светлина,
след сълза в пустошта,
не ме е грижа за деня...
Какво ще ям, къде ще спя...
Та нали отнеха ми любовта...
Отнеха ми теб, принце на нощта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сузи Все права защищены
