Безразличие
Безразличие
Тихо е... Студено...
А слънцето...
Отдавна то залезе!
Мрак обвил е небесата...
Исках същото да си е всичко,
Но не е... не...
Де да беше само...
Сега съм безразлична!
За какво да ме е грижа?!
Теб те няма!
Надеждата умря,
замести я отчаянието и ненавистта,
апатия обвила е моята душа...
А самотата... влезе през предната врата.
След куп разбити мечти,
след мрак сред светлина,
след сълза в пустошта,
не ме е грижа за деня...
Какво ще ям, къде ще спя...
Та нали отнеха ми любовта...
Отнеха ми теб, принце на нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сузи Всички права запазени
