Безсетивно минало
По шевовете на разпуканото време
задрямали са миналите стъпки...
Завързани каиши в остро стреме,
пречупват закърнелите прегръдки.
Смълчано диша режещият вятър,
прониквайки до кости, след раздяла.
В огнището - премрежено от болки,
изстива бавно скършената вяра.
Там няма дом за тежката умора,
където стихват сълзите-вдовици.
Номади по съдба, без дъх и полет,
безкрилни и раними бели птици.
И сякаш приковано-ням прибоят
със ярост реже въжените вени
на пристана, изгубен в безпокоя,
роден в утроба пясъчно приспивна...
Нощта дори по-тъмна е от вино,
пропито от съмнения безумни,
когато пепелта жигосва мнимо
остатъци от помислите блудни.
Ненужно е да се протягат длани
към пътища... отдавна извървяни.
Покрили с кръв нозете и със рани,
целувките, в стихийност обладани...
По шевовете на разпуканото време
изтича в безпосочност мисълта ми...
И няма път без тръни и без бреме,
прохождайки с очи към същността ни.
...
© Деси Инджева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Там няма дом за тежката умора,
където стихват сълзите-вдовици...
Май трябва да цитирам целия стих...Талантлива и задълбочена - харесвам поезията ти, Деси!!! -
Целия ми се иска да го копирам!Много,много ми ХАРЕСВА!
-
"По шевовете на разпуканото време
изтича в безпосочност мисълта ми..." Е как се коментира след това!?
Другото е виждане отвъд гледането!
Ave, Деси!
-
Разкъсващ стих!
Поздрав! -
Благодаря на всички, които бяха тук!
На Безжичен,освен огромно благодаря, ще кажа и ... ДА! -
Останах стаен... безмълвен!!!
Много ме замисли стиха ти. Сякаш си гледала в моята душа, толкова близко го почувствах.
Прекрасен стих!!! Аплодисменти, Деска!!! -
Това е класа! С удоволствие!
-
Добре си се завърнала, Деси!
-
И няма път без тръни и без бреме,
Няма! -
Ето я моята слабост
Много се зарадвах на стиха ти!
Пускай по - честичко, да се радвам повече
Чудесен стих, Деси! -
Тъжен стих, Деска, но много хубав! Поздрав! Липсваш!
-
Просто прекрасно стихотворение!Истинско и много стойностно!Много, много ми хареса
-
Голяма поезия! Поздравления!
-
Ненужно е да се протягат длани
към пътища... отдавна извървяни.
Отново на ниво!!!
Липсваш, Деска!
-
Деси,проглушаваш Откровения,невероятна си,браво!!!
-
Липсваше ,Деси!
Невероятен стих - болка! -
Много въздействащ стих! Поздрави!
-
Великолепно...!
Деси...къде си...
с обич за теб, прекрасна. -
Много силно!
Невероятен стих!
Къде се губиш?
Липсваш!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се на присъствието ви!
Най - вече съм щастлива, че споделяте с мен, поезията ми!