6 jun 2024, 12:58

Безсилие

487 0 0

                                                                                        /по действителен случай/

 

 

Не знам къде живея..

Луд ли съм?

Ту плача, ту се смея.

Май съм на съседната планета,

и гледам как Земята крета.

Или пък, във сивото море,

сред сивата мъгла се нося.

А сивото небе ме гледа 

все едно съм просяк..

Като удавник, предал се на вълните.

А акулите нехаят, от нещастието ми сити.

Нямам воля, нямам и желание.

Животът е за мен мъчение,

животът е страдание.

Да можех да го подаря на друг,

от него да се отърва.

Но, уви, ще се удавя тук !

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...