6 июн. 2024 г., 12:58

Безсилие

484 0 0

                                                                                        /по действителен случай/

 

 

Не знам къде живея..

Луд ли съм?

Ту плача, ту се смея.

Май съм на съседната планета,

и гледам как Земята крета.

Или пък, във сивото море,

сред сивата мъгла се нося.

А сивото небе ме гледа 

все едно съм просяк..

Като удавник, предал се на вълните.

А акулите нехаят, от нещастието ми сити.

Нямам воля, нямам и желание.

Животът е за мен мъчение,

животът е страдание.

Да можех да го подаря на друг,

от него да се отърва.

Но, уви, ще се удавя тук !

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...