6.06.2024 г., 12:58

Безсилие

490 0 0

                                                                                        /по действителен случай/

 

 

Не знам къде живея..

Луд ли съм?

Ту плача, ту се смея.

Май съм на съседната планета,

и гледам как Земята крета.

Или пък, във сивото море,

сред сивата мъгла се нося.

А сивото небе ме гледа 

все едно съм просяк..

Като удавник, предал се на вълните.

А акулите нехаят, от нещастието ми сити.

Нямам воля, нямам и желание.

Животът е за мен мъчение,

животът е страдание.

Да можех да го подаря на друг,

от него да се отърва.

Но, уви, ще се удавя тук !

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...