6.06.2024 г., 12:58

Безсилие

485 0 0

                                                                                        /по действителен случай/

 

 

Не знам къде живея..

Луд ли съм?

Ту плача, ту се смея.

Май съм на съседната планета,

и гледам как Земята крета.

Или пък, във сивото море,

сред сивата мъгла се нося.

А сивото небе ме гледа 

все едно съм просяк..

Като удавник, предал се на вълните.

А акулите нехаят, от нещастието ми сити.

Нямам воля, нямам и желание.

Животът е за мен мъчение,

животът е страдание.

Да можех да го подаря на друг,

от него да се отърва.

Но, уви, ще се удавя тук !

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...