23 may 2022, 19:28  

Безсилно ехо, замлъкнѝ! 

  Poesía » De amor
234 0 7

Попях, поплаках – лятна буря,
с гласа ми вятърът зловещ,
три дни що види прекатуря,
но ти, любов ще разбереш.

 

Дойде по пътища незнайни,
по тях си тръгна. Ето, на̀ .
Съ̀лзи остави – малки тайни...
Днес буря съм, а не жена.

 

Небето антрацит покрива,
в очите святка и вали.
Където стъпя, все коприва,
расте, а нежна бях. Дали?

 

Смиря ли се – от болка стена.
Безсилно ехо, замлъкнѝ!
Молитва от тъга родена,
оплаква нашите вини.

 

А съмне ли разравям с пръсти
земята. Угарта дими.
Без име съм. Любов ме кръсти,
повтаряйки: Сами, сами...

 

Трева съм жилава, отава -
осланена, но жива, в стих.
Щурци която приютява
и песента им приютих...

 

Хоругвите ми избеляха,
молитвата изгуби глас
любов е Бог, небето - стряха
за теб, за мен, но няма "нас"...
 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

ПРЕБОЛЕДУВАНЕ НА МЪЛЧАНИЕТО
Дойдох да ти попея тихо –
за обичайните неща.
Врабчетата от студ се скриха
на топло в моята душа. ...
  565  10 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??