Попях, поплаках – лятна буря,
с гласа ми вятърът зловещ,
три дни що види прекатуря,
но ти, любов ще разбереш.
Дойде по пътища незнайни,
по тях си тръгна. Ето, на̀ .
Съ̀лзи остави – малки тайни...
Днес буря съм, а не жена.
Небето антрацит покрива,
в очите святка и вали.
Където стъпя, все коприва,
расте, а нежна бях. Дали? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up